Съдържание на „Капиталът. Първи том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга I.
Процесът на производството на капитала
1867
ОТДЕЛ ПЕТИ
Производството на абсолютна
и относителна принадена стойност
Глава шестнадесета
Различни формули
за нормата на принадената стойност
Видяхме, че нормата на принадената стойност се изразява във формулите:
Първите две формули изразяват като съотношение на стойности това, което третата изразява като съотношение на периодите време, през които биват произвеждани тези стойности. Тези формули, заместващи се една с друга, са строго логични. Затова ги намираме по същество, но не и съзнателно разработени в класическата политическа икономия. Но затова в нея срещаме следните производни формули:
Едно и също отношение тук е изразено последователно ту във формата на работните времена, ту във формата на стойностите, в които те се въплъщават, ту във формата на продуктите, в които тези стойности съществуват. От само себе си се разбира, че под стойност на продукта тук трябва да се разбира само новопроизведената от работния ден стойност, а постоянната част на продуктовата стойност е изключена.
Във всички тези формули действителната степен на експлоатацията на труда, или нормата на принадената стойност, е изразена погрешно. Нека работният ден да е 12 часа. При другите предпоставки на предишния ни пример действителната степен на експлоатацията на труда в този случай се изразява в отношенията:
А според формулите II получаваме:
Тези производни формули изразяват в действителност онова отношение, в което работният ден или неговата новопроизведена стойност се разпределя между капиталиста и работника. Затова, ако те се приемат като непосредствени изрази на степента на самонарастването на капитала, с това се установява погрешен закон; принаденият труд, или принадената стойност, никога не може да достигне 100%17). Тъй като принаденият труд може да бъде винаги само част от работния ден, или принадената стойност винаги само част от новопроизведената стойност, принаденият продукт по необходимост винаги е по-малък от работния ден, или принадената стойност винаги е по-малка от новопроизведената стойност. Но за да се отнасят една към друга както 100/100, те би трябвало да са равни. За да може принаденият труд да погълне целия работен ден (тук става въпрос за средния ден на работната седмица, на работната година и т. н.), необходимият труд би трябвало да спадне до нула. Но ако изчезне необходимият труд, ще изчезне и принаденият труд, тъй като последният е само функция на първия. Така че пропорцията:
не може никога да стигне предела 100/100, а още по-малко — да се повиши на (100+х)/100. Но това е напълно възможно за нормата на принадената стойност, която изразява действителната степен на експлоатацията на труда. Да вземем напр. пресмятането на Л. де Лаверн, според което английският земеделски работник получава само 1/4, а капиталистът (арендаторът) — 3/4 от продукта18) или от неговата стойност, безразлично как се разпределя по-нататък тая плячка между капиталиста и поземления собственик и т. н. Така че по това пресмятане принаденият труд на английския земеделски работник се отнася към неговия необходим труд както 3:1, т. е. степента на експлоатация е 300%.
Присъщият на класическата школа метод да се разглежда работният ден като постоянна величина бе затвърден чрез приложението на формулите II, тъй като в тях принаденият труд винаги се сравнява с един работен ден от дадена величина. Същото става, ако се има предвид изключително разпределението на новопроизведената стойност. Работният ден, който вече се е въплътил в дадена новопроизведена стойност, е винаги работен ден от дадена величина.
Изразяването на принадената стойност и на стойността на работната сила във вид на дробни части от новопроизведената стойност — начин на изразяване, който впрочем произтича от самия капиталистически начин на производство и значението на който ще ни се разкрие по-късно — скрива специфичния характер на капиталистическото отношение, а именно — замяната на променливия капитал с живата работна сила и съответното отстраняване на работника от продукта. Вместо това създава се илюзията за съдружническо отношение, при което работникът и капиталистът си поделяли продукта според участието на всекиго от тях в неговото образуване19).
Впрочем формулите II винаги могат да бъдат обратно превърнати във формули I. Напр. ако имаме
тогава необходимото работно време е равно на работния ден от 12 часа минус принаден труд от 6 часа, и така ще се получи:
Една трета формула, която аз при случай вече предварително съм използвал, е:
Недоразумението, към което би могла да подведе формулата незаплатен труд/заплатен труд, като че ли капиталистът заплаща труда, а не работната сила, отпада след обясненията, които дадохме по-горе.
Формулата 
е само популярен израз за 
Капиталистът заплаща стойността или отклоняващата се от нея цена на работната сила и в замяна получава правото да разполага със самата жива работна сила. Използването на тази работна сила от него се разпада на два периода. През единия период работникът произвежда само стойност, която е равна на стойността на неговата работна сила, следователно само еквивалент. По този начин срещу авансираната цена на работната сила капиталистът получава продукт на същата цена. Положението е същото, както ако той би купил продукта готов на пазара. Напротив, в периода на принадения труд използването на работната сила образува стойност за капиталиста, без да му струва в замяна някаква стойност20). Това функциониране на работната сила той получава даром. В този смисъл принаденият труд може да бъде наречен незаплатен труд.
Така че капиталът е не само командване над труда, както казва А. Смит. Той по същество е командване над незаплатен труд. Всяка принадена стойност, в каквато и особена форма на печалба, лихва, рента и т. н. да кристализира по-после, по самата си субстанция е материализация на незаплатено работно време. Тайната на самонарастването на капитала се състои в това, че капиталът се разпорежда с определено количество незаплатен чужд труд.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
17) Виж. напр. „Dritter Brief an v. Kirchman von Rodbertus. Widerlegung der Ricardo'schen Lehre von der Grundrente und Begründung einer neuen Rentetheorie“, Berlin, 1851. Аз по-сетне ще се върна на това съчинение, което въпреки своята погрешна теория за поземлената рента е прозряло същността на капиталистическото производство. {Добавка към третото издание. Тук виждаме колко благосклонно преценяваше Маркс своите предшественици, щом намереше у тях действителен напредък, някоя вярна нова мисъл. Междувременно публикуването на писмата на Родбертус до Рудолф Майер до известна степен ограничава гореприведената оценка. Там е казано: „Капиталът трябва да бъде спасен не само от труда, но и от самия себе си, а това действително най-добре може да стане, ако дейността на предприемача-капиталист се схване като народностопански и дьржавностопански функции, възложени му от капиталистическата собственост, а неговата печалба — като форма на заплата, защото ние не познаваме никаква друга социална организация. Но заплатите могат да бъдат регулирани и намалявани, ако отнемат твърде много от работната заплата. Така трябва да се отбие пробивът на Маркс в обществото — така бих желал да нарека неговата книга... Изобщо книгата на Маркс е не толкова изследване на капитала, колкото полемика против сегашната му форма, която той смесва със самото понятие капитал, от което и произлизат неговите заблуждения.“ („Briefe etc. von Dr. Rodbertus-Jagetzow, herausgegeben von Dr. Rud. Meyer“, Berlin, 1881, Bd. I, S. 111, 48 писмо на Родбертус). — В такива идеологични баналности затъват наистина смелите първи крачки на „Социалните писма“ на Родбертус. Ф. Е.}.
18) Оная част на продукта, която замества само авансирания постоянен капитал, разбира се, е изключена от тая сметка. — Господин Л. де Лаверн, сляп поклонник на Англия, дава по-скоро твърде ниско, отколкото твърде високо отношение.
19) Тъй като всички развити форми на капиталистическия производствен процес са форми на кооперацията, естествено няма нищо по-лесно от това, да се абстрахира човек от свойствения им антагонистичен характер и с това да ги нарисува като форми на свободна асоциация, както прави напр. граф А. де Лаборд в „De l'Esprit d'Association dans tous les Intérês de la Communauté“, Paris, 1818. Един янки, X. Кери, извършва този фокус със същия успех даже и по повод на отношенията в робската система.
20) Макар че физиократите не са проникнали в тайната на принадената стойност, все пак им е било ясно, че принадената стойност е „независимо и разполагаемо богатство, което той (притежателят) не е купил, а го продава.“ (Turgot, „Réflexions sur la Formation et la Distribution des Richesses“, p. 11).